Така че сте научили как да говорите на език, основно или експертно ниво, и може би ви казват, че нямате акцент, или че сте произнесли дума, която ви е отнела дни, за да я запомните напълно погрешно.
Може би дори имате проблеми с разбирането, защото мислите, че чувате една дума, когато в действителност думата има леко отклонение в произношението, така че не е била думата, която дори си мислехте, че е!
Колко е разочароващо, нали?
Аз се занимавах с този проблем и практикувах коригирането на тези грешки, когато учех испански в Калифорния за две години.
Говорейки с местните жители, научих
прост трик, който промени всичко , толкова много, че хората често питат дали съм от Аржентина или други южноамерикански страни, когато говорят с мен.
Трикът е разделен на 3 части:
- 1. Как чувате една дума,
- 2. Как пишете думата,
- 3. Положение на устата.
Първо трябва да си запишете, без да гледате думата
ТОЧНО ТАКА, както го чувате, без да гледате думата и игнорирайки правописа, само да напишете какво чувате. В музиката ние наричаме това
развиване на вашата "перфектна стъпка" .
Например на испански думата
'DEBER' в повечето части на света се произнася по-скоро като
'theybear' както в американското английско произношение на
'they bear' .
Въпреки това, повечето английски испано говорящи ще го произнасят като
"daybear" използвайки много твърд звук
"D" , който обикновено не се произнася по този начин от тези, на които този език им е роден. Така в първата стъпка се комбинираме с втората стъпка и слушаме внимателно и пишем точно това, което чуваме на майчиния ни език, както го чуваме.
Така че след като написахме думата като чута от човек, на който това е роден език, акцент и всичко останало, можем да я напишем, както я чуваме
"theybear" и в тази стъпка е много важно да се отбележи колко остро се произнася всяка сричка и с каква част от устата им, което е много важно за латинските езици, накъде езика върви.
Например
"D", въпреки че звучи на английски като
"TH", не е твърд английски
"TH". Много е мек.
Това се случва, защото те не поставят техния език пред зъбите си. Говорещите английски прехапват езиците си много, а не само под формата на изразяване, но когато говорят, поставят езика си навсякъде в устата си.
Ако сте роден английско говорящ, опитайте да кажете
"THEY" със стиснати зъби.
Трудно е, нали?
Ето това е начина, по който латиноамериканците обикновено ще говорят, държейки езика си зад зъбите. Така че, казвайки
"D" като
"TH" но държейки зъбите си стиснати, ще ни накара за звучим по-близо да естествения език, това е и причината
"R" да започне да звучи като
"D" .
Добре сега малко съвет за пътя: някои звуци просто не съществуват на вашия език, но може би има нещо, което правите с тялото си,за да издадете този звук. Да, този съвет е толкова странен, колкото звучи.
Докато изучавах френски език, открих, че произнасянето на Парис назално
"R" е много трудно, защото ние просто не го произнасяме в Америка и няма начин да го напишем, защото няма дума, която да звучи така. Така че, какъв наистина е звукът, който да звучи като този?
Във френските класове в Америка има шега, че той звучи като плюене, което наистина е така. Това е възможно най-близо до него. Така че аз проучих какво ни кара да издаваме този звук и осъзнах, че когато плюем, отваряме носната ни дупка в задната част на нашето гърлото, като натискаме езика
ПО ЦЕЛИЯ ПЪТ ОБРАТНО почти извивайки задната му част.Тази техника, която практикувах от дълго време, открих, че
'voila!' , Сега мога да направя френски
'R' звук, че повечето мои съученици все още се борят с всички, защото взех звука на това, което приличаше на
'R' на френски и приложи техниката, за да го произнесе.
И така, как работи трикът?
По този начин: в музиката те имат нещо, наречено "перфектна стъпка".
За да практикуват това на цигулка, някои хора ще си затворят очите, докато една нота на пианото се възпроизвежда на глас, и
без да гледат те ще се опитат да намерят нотата на техните струни.
Отначало понякога можете да намерите звук, който е много близо до този, и да го превърнете в правилният звук.
Обаче, обикновено няма да кацнете направо върху него, мозъкът Ви не вижда звука в главата си, не сте програмиран.
Така че, като говорим, ние също трябва да развием идеята за това къде звуците на буквите попадат в мащаба на говоренето, който притежаваме.
Трябва да можем да
видим думата в ума си и да открием най-близката връзка с тези звуци, за да развием бялата материя в нашия мозък, така че, както и с цигуларя, можем да започнем просто да свирим нотата, когато чуем то.
Може да сте практикували дълго време, или дори да сте се запознали добре с външния вид на инструмента, който използвате при говорене, но бихте се изненадали колко можете да направите, когато проучите нови начини да го използвате.
Намерихте ли това полезно?
Моля, уведомете ни в коментарите по-долу и публикувайте вашите собствени съвети!
Ако имате някакви въпроси относно произнасянето на други думи, попитайте, и аз ще потърся и може би ще напиша нещо върху него, за да ви помогна!
April 2017