Language/Mandarin-chinese/Grammar/Time/bg

От Polyglot Club WIKI
Направо към навигацията Направо към търсенето
This lesson can still be improved. EDIT IT NOW! & become VIP
Rate this lesson:
0.00
(0 votes)

Time chinese.jpg
Как да изразявате време и продължителност на китайски

Здравейте всички!

В днешния урок ще ви научим как да изразявате времето и продължителността на китайски.

Чувствайте се свободни да редактирате тази страница, ако мислите, че може да бъде подобрена.

Времето[редактиране | редактиране на кода]

點/点 (diǎn)[редактиране | редактиране на кода]

На китайски, 點/点 (diǎn) време (а не времетраенето) се изгражда с 點/点 (diǎn) :

Tell time chinese.jpg

  • 一點/一点 (yī diǎn)

01:00

  • 兩點/两点 (liǎng diǎn)

02:00

  • 三點/三点 (sān diǎn)

03:00

鐘/钟 (zhōng)[редактиране | редактиране на кода]

Можем да добавим 鐘/钟 (zhōng) след 點/点 (diǎn) , но това не е задължително.

  • 七點鐘。/七点钟。 (Qī diǎn zhōng.)

7 часа.

時/时 (shí)[редактиране | редактиране на кода]

點/点 (diǎn) може да бъде заменен с 時/时 (shí) в официална реч, но 鐘/钟 (zhōng) не може да бъде добавен.

  • 七時。/七时。 (Qī shí.)

7 часа.

整 (zhěng)[редактиране | редактиране на кода]

Ако искаме да посочим, че точното време е, можем да добавим 整 (zhěng) след 點/点 (diǎn) :

  • 七點整。/七点整。 (Qī diǎn zhěng.)

7 часа остър.

Минути и секунди: 分 (fēn) и 秒 (miǎo)[редактиране | редактиране на кода]

Протоколите се изграждат с 分 (fēn) ; секундите се изграждат с 秒 (miǎo) .

  • 八點五分二十秒。/八点五分二十秒。 (Bā diǎn wǔ fēn 'èrshí miǎo.)

08:05:20.

半 (bàn) и 一刻 (yí kè)[редактиране | редактиране на кода]

За да кажете "е половин 3", използвайте 半 (bàn) ; да кажеш "четвърт по 10", използвай 一刻 (yí kè) .

  • 三點半。/三点半。 (Sān diǎn bàn.)

Това е половината на 3.

  • 十點一刻。/十点一刻。 (Shí diǎn yí kè.)

Това е четвърт по 10.

Номер "две": 兩/两 (liǎng)[редактиране | редактиране на кода]

За броя "два", когато става въпрос за времето, е необходимо да използвате 兩/两 (liǎng) вместо 二 (èr) и това е само за номер 2, а не за числата, съставени с 2 като 12, 22 и др.

Използване на апострофа[редактиране | редактиране на кода]

Когато една сричка, която започва с гласна (零 聲母 / 零 声母, линг shēngmǔ), като 二 (èr) , е предшествана от друга сричка, тя трябва да бъде обозначена с апостроф: shí'èr 十二 , Tiān'ānmén 天安門/天安门 и др.

Сутрин и следобед: 上午 (shàngwǔ) и 下午 (xiàwǔ)[редактиране | редактиране на кода]

На китайски можем да кажем 13:00 十三點/十三点 (shísān diǎn) , 14:00 十四點/十四点 (shísì diǎn) . Но предпочита се да се каже 2 часа следобед, 9 часа сутринта и т.н.

Думата "сутрин" 上午 (shàngwǔ) или "следобед" 下午 (xiàwǔ) се поставя преди времето:

  • 上午九點二十五分。/上午九点二十五分。 (Shàngwǔ jiǔ diǎn èrshíwǔ fēn.)

9:25 ч.

  • 下午六點鐘。/下午六点钟。 (Xiàwǔ liù diǎn zhōng.)

6 ч. Ч. Ч.

Колко е часът?[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът за задаване на времето е:

  • 現在幾點了?/现在几点了? (Xiànzài jǐ diǎn le?)

Колко е часът?

Можем да премахнем 了 (le) да даде по-малко сила в смисъла на "сега":

  • 現在幾點?/现在几点? (Xiànzài jǐ diǎn?)

Колко е часът?

Възможно е да се отговори с помощта на 現在/现在 (xiànzài) :

  • 現在三點了。/现在三点了。 (Xiànzài sān diǎn le.)

Сега вече е три.

Разликата между 小时 (Xiǎoshí) и 點/点 (diǎn)[редактиране | редактиране на кода]

И двете думи означават "час". 小时 (Xiǎoshí) се използва за продължителността на времето и 點/点 (diǎn) се използва за разказване на времето.

Пример с 小时 (Xiǎoshí) :

  • 我们一个小时 后开会。(Wǒmen yīgè xiǎoshí hòu kāihuì.)

След 1 час ще имаме среща.

Други полезни думи[редактиране | редактиране на кода]

Най-сетне има други полезни думи, свързани с времето:

  • 早上 zǎoshànɡ

(рано сутрин

  • 中午 zhōnɡwǔ

обяд, обед

  • 晚上 wǎnshànɡ

вечер

  • 前天 qiántiān

онзи ден

  • 昨天 zuótiān

вчера

  • 今天 jīntiān

днес

  • 明天 mínɡtiān

утре

  • 后天 hòutiān

вдругиден

  • 星期 xīnɡqī

седмица

  • 年 nián

година

  • 月 yuè

месец

  • 日 rì

ден

  • 号 hào

номер


Точното време[редактиране | редактиране на кода]

правило[редактиране | редактиране на кода]

Общо правило в китайския мандарин е, че условните допълнения са поставени пред глагола за действие (първо трябва да настроим сцената, преди да говорим за действието).

Точният момент може да заеме функцията на условно допълнение и по този начин следва това правило:

  • 我今天打電話。/我今天打电话。 (Wǒ jīntiān dǎ diànhuà.)

Обаждам се днес.

  • 我明天去看他。 (Wǒ míngtiān qù kān tā.)

Ще го видя утре.

Кога: 什麽時候/什么时候 (shénme shíhou)[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът е: 什麽時候/什么时候 (shénme shíhou)

Подобно на почти всички интервютанти в китайски мандарин, отговорите на думите са поставени в същата позиция като словото:

  • 你什麽時候回家?/你什么时候回家? (Nǐ shénme shíhou huí jiā.)

Кога се прибирате у дома?

  • 我明天上午回家。 (Wǒ míngtiān shàngwǔ huí jiā.)

Ще се прибера утре сутринта.

Време и пространство[редактиране | редактиране на кода]

Ако в едно и също изречение е намерено "косвено допълване на място" и "условно допълване на времето", кое първо се случва?

Времето се счита за по-общо от пространството. Ето защо е първо:

  • 我明天在家打電話。/我明天在家打电话。 (Wǒ míngtiān zài jiā dǎ diànhuà.)

Ще се обадя утре у дома.

Обърнете внимание, че на китайски няма временен глас. Това са думите на времето, които намерят действието в настоящето, миналото или бъдещето.

Продължителността[редактиране | редактиране на кода]

правило[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от точното време, продължителността не е условно допълване (което се поставя преди глагола), а вербално допълнение, което се поставя след глагола:

  • 我學漢語兩年。/我学汉语两年。 (Wǒ xué hànyǔ liǎng nián.)

Аз съм учил китайски в продължение на 2 години.

Използването на 了 (le)[редактиране | редактиране на кода]

Забележете разликата между:

  • 我學漢語兩年。/我学汉语两年。 (Wǒ xué hànyǔ liǎng nián.)

Научих китайски в продължение на две години.

и

  • 我學漢語兩年了。/我学汉语两年了。 (Wǒ xué hànyǔ liǎng nián le.)

Изучавам китайски в продължение на две години.

  1. В първото изречение действието не продължава в настоящия момент. Научих китайски 2 години в миналото, но вече не уча.
  2. Във второто изречение действието продължава да се случва сега. Аз все още уча китайски.

Място на прекия обект[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като вербалното допълнение се поставя след глагола, мястото на директния обект може да варира:

Официалното граматическо правило иска да бъде пред глагола за действие:

  • 我學兩年漢語了。/我学两年汉语了。 (Wǒ xué liǎng nián hànyǔ le.)

Учих китайски в продължение на две години.

Но използването на говоримия език е по-гъвкаво и продължителността може да бъде поставена зад прекия обект:

  • 我學漢語兩年了。/我学汉语两年了。 (Wǒ xué hànyǔ liǎng nián le.)

Учих китайски в продължение на две години.

Следователно трябва да помним тези две изречения, които често се използват:

  • 你學漢語幾年了?/你学汉语几年了? (Nǐ xué hànyǔ jǐ nián le.)

Колко години научаваш китайски?

  • 我學漢語三年了。/我学汉语三年了。 (Wǒ xué hànyǔ sān nián le.)

Научих китайски в продължение на три години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

http://www.chine-culture.com/chinois/cours-de-chinois-6-grammaire.php

https://www.hanbridgemandarin.com/article/daily-chinese-learning-tips/time-in-chinese/


Видео[редактиране | редактиране на кода]

За англоговорящи[редактиране | редактиране на кода]

Contributors


Create a new Lesson