Language/Mandarin-chinese/Vocabulary/Numbers/bg
Добре дошли в този китайски урок за начинаещи и средни нива.
Днес ще научите как да броите и произнасяте числа на китайски език.
Преброявайте ръцете си от 1 до 10 на китайски[редактиране | редактиране на кода]
За да започнете този урок, нека научим как да броим с ръце.
Вижте снимката по-долу:
Изразете номера от 0 до 10 на китайски[редактиране | редактиране на кода]
Гледайте този видеоклип, за да научите как да произнасяте номера от 0 до 10.
Обърнете внимание на произношението на тонове. Много е важно.
Пишете числа от 0 до 10 на китайски[редактиране | редактиране на кода]
Много лесно е да броиш от 0 до 10 на китайски, с изключение на писането на нула: 零 líng .
Нула може да бъде написана и 〇 която е по-проста, но по-малко традиционна.
На китайски често използваме арабски цифри. Трябва обаче да знаете и китайските цифри, които често се използват.
численост | Китайски | пинин |
---|---|---|
0 | 零 / 〇 | líng |
1 | 一 / 幺 | yī , yí , yì / yāo |
2 | 二 / 两 | èr / liǎng |
3 | 三 | sān |
4 | 四 | sì |
5 | 五 | wǔ |
6 | 六 | liù |
7 | 七 | qī |
8 | 八 | bā |
9 | 九 | jiǔ |
10 | 十 | shí |
Пишете числа след 10 на китайски[редактиране | редактиране на кода]
След 10 резултата е съвсем логично:
- 11 十一
- 12 十二
- 13 十三
...
- 19 十九
Тогава:
- 20 二十
- 21 二十一
- 22 二十二
и т.н.
Много е лесно и няма нищо особено освен това, че не трябва да добавяме "едно" от 10 до 19: Не пишете: " 一 十, 一 十一 " и т.н.
Напишете големи числа на китайски[редактиране | редактиране на кода]
Ето как да напишете големи числа:
численост | Китайски | пинин |
---|---|---|
100 | 一百 | yī bǎi |
200 | 二百 | èr bǎi |
1.000 | 一千 | yī qiān |
3.000 | 三千 | sān qiān |
9.999 | 九千九百九十九 | jiǔ qiān jiǔ bǎi jiǔ shí jiǔ |
10.000 | 一万 | yī wàn |
40.000 | 四万 | sì wàn |
100.000 (10 x 10.000) | 十万 | shí wàn |
500.000 | 五十万 | wǔ shí wàn |
1.000.000 (100 x 10.000) | 一百万 | yī bǎi wàn |
6.000.000 | 六百万 | liù bǎi wàn |
10.000.000 (1.000 x 10.000) | 一千万 | yī qiān wàn |
70.000.000 | 七千万 | qī qiān wàn |
100.000.000 | 一亿 | yī yì |
800.000.000 | 八亿 | bā yì |
1.000.000.000 (10 x 100.000.000) | 十亿 | shí yì |
Напишете датата на китайски[редактиране | редактиране на кода]
Датата е изградена от най-общ до най-точен:
Year + month + day of the month + day of the week
Годината се изгражда, като се изброяват цифрите пред думата "година" 年 nián :
Така, 2012 е написано 二零一二年 èr líng yí èr nián .
Така че казваме "година две, нула, една, две." Не трябва да казваме две хиляди и т.н.
Месеците се изграждат с поставянето на номера или числото (10, 11, 12) преди думата "месец" 月 yuè :
- Януари: 一月 yí yuè (обърнете внимание на промяната на тона на yи, вижте фонетика)
- Февруари: 二月 èr yuè
- Март: 三月 sān yuè
...
- Октомври: 十月 shí yuè
- Ноември: 十一月 shí yí yuè
- Декември: 十二月 shí èr yuè
Само годината се изгражда, като се изброяват цифрите.
Следователно април 1998 е: 一 九九 八年 四月 .
Денят на месеца се изгражда с поставянето на номера или номера пред думата "ден" 日 rì .
Внимание на думата 天 tiān , "ден" показва продължителността (в израз като "три дни празници" например).
- На първия ден от месеца ще се каже: 一日 yí rì ,
- Второто 二 日 èr rì ,
- Тридесетата 三十 日 sān shí rì ,
- Тридесет и първият 三十 一日 sān shí yí rì и т.н.
21 декември 2012 г. е написано: 二零 一 二年 十二月 二十 一日 (2012 Nián 12 yuè 21 rì) .
На китайски, думата седмица се нарича 星期 xīngqī (буквално "период на звездите"). Денят от седмицата се изгражда, като се добави номерът след думата седмица:
- Понеделник 星期一 xīngqī yī
- Вторник 星期二 xīngqī èr
- Сряда 星期三 xīngqī sān
- Четвъртък 星期四 xīngqī sì
- Петък 星期五 xīngqī wǔ
- Събота 星期六 xīngqī liù
Думата "неделя" е специална и е или 星期天 xīngqī tiān (ден на небето) или 星期日 xīngqī rì (деня на слънцето).
Поискайте дата на китайски[редактиране | редактиране на кода]
За да поискате датата, са възможни два въпроса:
- 今天 的 日期 是 什么? Jīntiān de rìqī shì shénme?
или
- 今天 几 月 几 日? Jīntiān jǐ yuè jǐ rì? (за кратката форма)
- 今天 几年 几 月 几 日 星期 星期 几? Jīntiān jǐ nián jǐ yuè jǐ rì xīngqī jǐ? (за дългата форма)
За да поискаме годишнината, ще кажем:
- 你的生日是几月几日? Nǐ de shēngrì shì jǐ yuè jǐ rì ?
И отговорът:
- 我的生日是三月二十一日。 Wǒ de shēngrì shì sān yuè èrshíyí rì.
Моят рожден ден е на 21 март.
Кой календар се използва в Китай?[редактиране | редактиране на кода]
Китайският календар е лунен календар.
Той все още се използва много за традиционни празници и рождени дни.
За работа и администрация се използва така нареченият "слънчев календар".
"На колко години си?" на китайски език[редактиране | редактиране на кода]
- 你 多大? Nǐ duō dà?
На колко години си?
Адективният глагол 大
dà може да бъде преведен като "да бъдеш голям" в смисъл на размера и възрастта.
- 中国 很大 Zhōngguó Hěn dà
Китай е много голям.
На китайски думата 多
duō също може да бъде преведена като "колко?" когато е пред глагол.
Това използване на глагола 多 позволява да се задават въпроси, които трудно се превеждат на друг език, но които съществуват в китайски:
- 她 多 美?
Колко е хубава?
- 他 多 好?
Колко е хубаво?
Отговорът на този въпрос е построен без глагол се използва думата 岁
(suì) :
Subject + number + 岁 (suì) .
Пример:
- 我 十七 岁. Wǒ shíqī suì.
аз съм на 17 години
Когато говорим с дете, можем да използваме думата "колко?" 几岁
jǐ suì :
- 你 几岁? Nǐ jǐ suì?
На колко години си?
Всъщност 几岁
се използва, когато отговорът се оценява на по-малко от 10 години (приблизително).
За отговор, навършил повече от 10 години, използвайте 多大
.
Как се произнася години и телефонни номера на китайски[редактиране | редактиране на кода]
Когато издавате телефонен номер или година, то трябва да се извършва цифрово по цифра.
При 幺 <yāo> телефонни номера например, китайците често заменят " 一 " с " 幺 <yāo> ". Защото в тези случаи звуковите промени на 一 не се прилагат, нейното произношение е подобно на 七 's.
Годината " 2014 " е " 二〇一四(年) ‹ èr líng yī sì (nián) ›" and not " 二千〇一十四 ".
Източници[редактиране | редактиране на кода]
http://www.chine-culture.com/chinois/cours-de-chinois-5-grammaire.php
https://chine.in/mandarin/methode/index.php?lecon=6